Материалът Притча за пропуснатите възможности е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома. Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си. Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Усещате ли понякога нужда от напътствие?
Вече на небето, човекът срещнал своя духовен водач – вечния си приятел.
– Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак… – Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти. – И за какво? – Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал… Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти. Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай… Скъпи приятели,Наблюдавайте света около вас. Има безброй възможности. Необходими са очи, за да ги видят; сърце, за да ги почувства; и ръце, за да ги “хващат”.
Източник: www.obekti.bg
-
Долорес Кенън за регресията
-
По пътя към промяната
-
5 техники как да живеем без вкопчване
-
Усмивката
-
За старите избори и новите възможности
-
Как да преодолеем страховете си в 5 стъпки?
-
Регресията и таксиметровият шофьор
-
Как да сме щастливи всеки ден?
-
Подаръкът на мъдрите
-
Как да разбера каква е моята мисия?
-
Какво е най-важно за мен
-
След като вече си постигнал всичко, какво следва?
-
Да намериш пари на земята – какво е духовното значение?
-
Притча за пропуснатите възможности
Материалът Притча за пропуснатите възможности е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Материалът Да намериш пари на земята – какво е духовното значение? е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Сигурно е имало моменти, когато сте намирали пари на пътя, но мислили ли сте някога, че зад това може да има духовен смисъл?
Намирането на пари на пътя е доста вълнуващо. Независимо дали сте намерили малка или голяма сума пари – да получите монета от земята е доста очарователно. Това е нещо, което повечето хора дори обичат да споделят с другите. Но знаете ли, че намирането на пари носи значение и смисъл? Свързано е и с духовността.
В символиката парите често се свързват с власт, история и стойност. Свързано с историята, докато преминава от една ръка в друга – една банкнота или момента остава в обращение в продължение на много години. Всички хора, които притежават банкнотата, предават част от енергията си в нея.
Как е свързано с властта и стойността е много очевидно. Човекът, който има повече пари, в крайна сметка би имал и повече власт. Парите са стойност и не изискват определение.
В китайската символика парите не са само начин за обмен на стойност, но и символ на късмет. Ето защо хората, които намират пари, смятат това за символ на късмет.
Свържете се с чувствата на изобилие и благоденствие
Какъв е духовният смисъл на намирането на пари?
Може да се каже, че намирането на пари означава, че сте ценени – не само сред обитателите на Земята, но и в духовния свят.
Намирането на пари означава, че ангелите и духовните водачи ви казват, че струвате много. Това може да бъде и сигнал за любов от починалите ви близки.
Хората често намират пари под формата на монети. Защо духовните водачи избират тази форма? Отговорът е прост – монетите траят по-дълго от банкнотите. Техният блясък и цвят също лесно биха могли да привлекат някого. Но разбира се, бихте могли да намерите и банкноти.
Намирането на пари на пътя случайно, не винаги е случайност или щастлив инцидент. И така, следващия път, когато намерите пари на пътя, знайте, че духовните водачи и вашите близки гледат надолу към вас и със сигурност е знак за щастливо събитие, което скоро ще се случи в живота ви.
Източник: https://themindsjournal.com/spiritual-meaning-of-finding-money/
Материалът Да намериш пари на земята – какво е духовното значение? е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Материалът След като вече си постигнал всичко, какво следва? е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Къде да търсим отговорите на екзистенциални въпроси, с които много от нас се борят
Дерек винаги е бил дете за пример. Отличен ученик в гимназията, той се премества без усилия в Ivy League* университет. По време на следването си той се запознава с бъдещата си съпруга и сключва брак скоро след дипломирането. Работейки няколко години във водеща консултантска фирма, Дерек решава да завърши и MBA в топ бизнес училище. След това той се присъедява към голяма инвестиционна банка на Уолстрийт, където става съдружник за рекордно кратко време. Докато се изкачва по корпоративната стълбица, той става горд баща на три дъщери.
Дерек винаги изглежда много фокусиран, както в работата, така и у дома. Въпреки че не го изразява ясно, основната му цел в живота е да бъде отличен корпоративен служител. Нещата обаче се променят, когато най-малката му дъщеря заминава за колеж. След тази случка изведнъж го обвзема чувство на празнота и усещане за безцелност. От досегашната му увереност и целеустременост няма и следа. Дълбоко в себе си той усеща, че са му останали малко неща, за които има смисъл да живее. Поглеждайки назад, той осъзнава, че не е оползотворил напълно времето с децата си, тъй като работата му е отнемала твърде много време. Освен това той осъзнава, че е твърде отдалечен и от жена си. Накратко, изпълнил биологичната си съдба, Дерек се озовал носен от течението и без посока.
Дерек не е единствения, който достига етап в живота си, когато е важно отново да намериш смисъла. Това е тема, която тревожи много хора. Семействата, чийто деца поемат своя път, трябва да хвърлят нов, свеж поглед върху живота си – включително и брака им – и не винаги харесват това, което виждат и осъзнават.
Смисълът на живота е живот със смисъл
Както Фьодор Достоевски пише: „Тайната на човешкото съществуване се състои не просто в това да останеш жив, а в това да намериш нещо, за което да живееш“. С други думи, целта на живота е живот на целта. Ако знаем защо сме тук, ако имаме причина за съществуването си – ние се чувстваме по-свързани, по-живи. По-голямата цел е свързана с по-положителна гледна точка към живота, по-голямо щастие, повече удовлетворение и по-голямо самочувствие. Нашето психологическо състояние може също да повлияе на способността ни да се борим с болести. Чувството за цел може да служи и като буфер срещу промените, които настъпват с възрастта. Възрастните хора, които работят за постигане на значими цели, могат да остаряват по-щастливи.
И обратно, липсата на цел може да ни направи уязвими към депресия, тревожност, различни зависимости и пороци. Липсата на цел може да доведе до брачна криза. Затова е важно постоянно да си задаваме въпросите: Кой съм аз? Защо съм тук? За какво е животът? Какъв е смисълът на моя живот?
Отвъд биологичните императиви
От еволюционна гледна точка основната цел на живота е продължаването на живота. Биологична програма за оцеляване и възпроизводство поема сложните жизнени цикли, в които смъртта е голямото изравняване. Но след като предадем гените си на следващото поколение, възниква екзистенциалният въпрос: Какво следва?
Може да се каже, че този въпрос ни преследва повече от всякога, тъй като сега живеем много по-дълго. Ние не сме като тихоокеанската сьомга, която плува нагоре по течението, за да хвърли хайвера си, само за да умре веднага след това. Както показва примерът на Дерек, животът на Homo sapiens не е толкова праволинеен. Удължаването на продължителността на живота всъщност увеличава и екзистенциалния ни вакуум (празнота).
В своята Никомахова етика Аристотел твърди, че за оптимално благополучие трябва да правим разлика между хедония и евдамония. Хедония се отнася до онези субективни потребности, чието удовлетворяване води до моментно удоволствие. За разлика от това евдамония е по-обективно състояние на благополучие, състояние на живот, който е изживян добре. Според Аристотел благополучието е много повече от моментни удоволствия. За да постигнем истинско щастие и благополучие, трябва да осъществим своя потенциал и да гарантираме, че животът ни е заслужавал. Съзнателността започва с разбирането за това кои сме и как се вписваме в нашия свят.
Поемане на отговорност за живота ни
В миналото много хора намират смисъл и утеха в религията. Но тъй като ролята й в съвременното общество намалява, става все по-трудно да се намери отговор на екзестенциaлния въпрос защо сме тук. Това не означава, че трябва да избягваме въпроса за съществуването.
Психиатърът и преживелият холокост Виктор Франкъл, отбелязва чрез собствения си опит в концлагер, че затворниците с най-голям шанс за оцеляване не са най-физически годните, а тези с най-силната вяра. Той забелязва, че след като затворник изгуби надежда, той или тя са обречени. Способността да намират смисъл поддържа тези, които оцеляват. В книгата си „Воля за смисъл“ Франкъл твърди, че животът няма смисъл, освен ако активно не създаваме екзистенциална цел. По този начин, освен биологичния ни императив, основният ни стремеж в живота е откриването и преследването на това, което ние лично намираме за смислено.
От екзистенциална гледна точка, депресивните реакции на Дерек не само го правят по-наясно със смъртността му, но и го предизвикват да се измъкне от самоналожената усмирителна риза. Той трябва да осъзнае, че ние не сме просто продукт на наследствеността и околната среда. Притежаваме и способността да вземаме решения – да поемаме отговорност за собствения си живот.
Сега, когато децата му са независими, Дерек трябва да преоткрие чувството за стойност и цел. В тази ситуация би било добре да се замисли върху миналото, настоящето и бъдещето. Да търси активно какво е това, което движи вътрешното му аз. В крайна сметка, ако той не знае кой е, никога няма да намери отговори. Гледайки напред, той трябва да се съсредоточи върху това, което обича. Той трябва да развие знания и умения в услуга на това, което ще го накара да се почувства жив в дългосрочен план.
Разширяване на стремежа ни за смисъл
За Аристотел и Франкъл най-важното в живота е целта. И тази нужда от цел става още по-актуална, когато пенсионната възраст е близо – когато вече не можем да разчитаме на редовна работа, която да ни дава ежедневната структура. Ако въпросът за целта не бъде отговорен, животът ще остане повърхностен и празен, дори и да е изпълнен с материално изобилие.
Хората със силно изразено чувство за цел, които могат да намерят нови начини за постигане на смисъл, имат и рецептата за успешно стареене. Това идва с ключовото прозрение: Целта на живота е да живееш за другите. Общуването със света, загубата на себе си в това, което не сме ние, може да създаде страхотно чувство на удовлетворение. Изхождайки от това, намираме още едно отношение от значение – симбиотичната връзка между личното благополучие и колективното благосъстояние на човечеството и това на планетата.
По този начин, след като свършим всичко и сме имали всичко, е време да се запитаме как да приведем факторите, които насърчават нашето индивидуално благосъстояние, с тези, които улесняват благосъстоянието на колективно или глобално ниво. Както казва южноафриканският активист за права и носител на Нобеловата награда за мир Дезмонд Туту, „Моята човечност е обвързана с вашата, защото само ние можем да бъдем хора заедно.“
*терминът Ivy League обикновено се използва отвъд спортния контекст и се отнася до осем американски университета като група от елитни колежи с конотации на академични постижения, избирателност при приемане и социален елитаризъм. Нейните членове по азбучен ред са Brown University, Columbia University, Cornell University, Dartmouth College, Harvard University, the University of Pennsylvania, Princeton University, and Yale University Wikipedia
Източник: INSEAD
Материалът След като вече си постигнал всичко, какво следва? е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Материалът Какво е най-важно за мен е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Може би семейството, може би любовта, може би работата, хобито, кариерата…. или нещо друго, което не знаеш и не се сещаш в момента?
Важните неща за нас се променят. Те са динамични и актуални в настоящия момент, за да се фокусираме върху тях и да направим каквото е необходимо, за да сме удовлетворени. Ако ви попитам “Какво е важно за теб?”, някои от вас ще отговорят здравето, други семейството, други работата, други любовта…. На този въпрос имаме различен отговор. Защото хората сме различни и това е най-хубавото. Да сме пъстри, разноцветни и с различен поглед върху света.
Ако ви попитам “Какво е най-важно за теб?”, тогава може би ще се замислите, за да отсеете най-значимото от значимото. И когато се замислим започваме да се чудим, дали пък не е това, или пък е другото. Когато вкараме мисълта в действие, вкарваме “дистрактор” или така нареченият фактор, който размива, който ни пречи да се фокусираме. Често се случва да си мислим, че ни е важна любовта, но в последствие да разберем, че съвсем друго ни е важно като мисия, хоби, лично удовлетворение.
От практиката
Когато правя индивидуални сесии, в предварителния разговор клиентът ми казва че му е важен партньорът и иска да разбере повече: къде и кога се е зародила връзката им; какво имат да преживяват заедно в настоящия живот; как да преодоляват трудностите, които имат; как да продължат напред и т.н. Когато започнем да пътуваме, се случва клиентът да получи всякаква друга информация, но не и информацията, която първоначално е искал да получи. Това дава знак на съответния клиент, че към настоящия момент партньорството е на заден план. Има по-важни сфери от живота му върху които да се фокусира – работа, кариера, хоби, мисия. И ще дойде момент, в който партньорството ще е по-важно от всички други сфери.
Това е кръговрат, който ни помага да развиваме различните полета от нашия живот. Когато знаем кое поле е най-важно за нас към настоящия момент, ние насочваме цялата си енергия към него да го подобрим и развием. И се въртим – от любов и взаимоотношения до кариера, здраве, семейство, хоби, мисия…… и се развиваме и вървим напред.
Добре е да проверяваме от време на време кое е най-важно за нас, за да сме сигурни, че сме на прав път и че фокусът ни е на правилната сфера от нашия живот.
Ако се питате кое е най-важно за вас към този момент, заповядайте на онлайн групова регресия „Какво е най-важно за мен?” на 28 юли от 19.00 часа българско време!
Ще се радвам да бъдем заедно и да ви водя в този процес!
С любов и благодарност,
Марияна
Материалът Какво е най-важно за мен е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Материалът Подаръкът на мъдрите е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>Всяка година с наближаването на Коледа се сещам за тази история. Бях в 8-ми клас, в гимназия с преподаване на чужди езици, когато чух тази история. Помня как четохме и превеждахме текста в час по английски език. Помня интонацията и тона на учителката докато четеше текста. Помня и емоциите, които изпитвах слушайки тази история. И не, няма да я забравя, защото тя ми напомня за чистата и истинска любов. Да обичаш толкова много, че да жертваш най-ценното, което притежаваш! В името да изненадаш другия и да му подариш безценен подарък за Коледа. Дела.
„Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квартира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче.
Г-н Йънг
Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: „Г-н Джеймз Дилингъм Йънг“. „Дилингъм“ се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на „Дилингъм“ бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромничко и непретенциозно „Д“. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно се превръщаше в „Джим“ и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор.
Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Очите й излъчваха блясък
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Савската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
И тъй великолепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. Те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
Мадам
Фирмата, пред която се спря, гласеше: „Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси“. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря да си поеме дъх. Мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
— Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
— Аз купувам коси — отвърна мадам. — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
И отново се струйна кафявият водопад.
— Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
— Давайте ги по-бързо — каза Дела.
О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.)
Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък за Джим.
Най-после намери. Това нещо несъмнено бе създадено за Джим и само за Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Това беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още щом я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
Когато Дела се прибра в къщи
Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородство, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
„Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?“
В седем часа кафето вече беше сварено, а нагретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
— Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
Джим изглеждаше отслабнал и угрижен
Вратата се отвори, Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. Горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. Имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, подушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела, с изражение, което тя не можа да разбере, но което я уплаши. Това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
Дела скочи от масата и се хвърли към него.
— Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязах си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. Кажи ми сега „честита Коледа“, Джими и нека прекараме весело празника. Да знаеш само какъв хубав, какъв чудесен подарък съм ти приготвила.
— Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този очевиден факт.
— Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
Значи вече нямаш коси?
Джим огледа стаята, като че търсеше нещо.
— Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
— Безсмислено е да ги търсиш — отвърна Дела. — Казах ти вече: отрязах ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
И Джим бързо се съвзе от вцепенението. Той взе Дела в прегръдките си. Нека бъдем тактични, и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат погрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
— Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към моето момиче. Но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
Белите подвижни пръсти разкъсаха канапа и хартията. Последна възторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хлипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
Великолепни гребени
Защото на масата лежаха Гребените, същият онзи комплект гребени — два за отстрани и един за отзад, на които Дела толкова пъти се бе любувала пред една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни покрая, съвсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без някаква надежда, че ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза:
— Косата ми расте толкова бързо, Джим.
Изведнъж тя скочи като попарено коте й възкликна:
— Ах, боже мой!
Джим още не беше видял своя красив подарък
Джим още не беше видял своя красив подарък. Тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал сякаш заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
— Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. Сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
— Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използуваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.”
*Красива история, написана от О.Хенри в началото на 20 век. О.Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър, известен като майстор на късия разказ, пишещ за обикновените хора в Ню Йорк.
Автор: Марияна Шенкова
Материалът Подаръкът на мъдрите е публикуван за пръв път на Марияна Шенкова.
]]>