26 сеп. За старите избори и новите възможности
Имало едно време един мъж. Живял скучен живот. Ходил на работа и вечер сядал по средата на дивана и гледал телевизия. Винаги сядал по средата на дивана, нищо че зад телевизора имало огромен прозорец с красива гледка към планината. Но мъжът никога не видял планината. Телевизорът му скривал тази прелест.
Всеки ден едно и също, на работа, вкъщи и пред телевизора. И така минавал животът му ден след ден…..
Един ден прибирайки се от работа се замислил, че няма нищо интересно в живота. Ами как да има, все едно и също, на работа, вкъщи, пред телевизора, по средата на дивана.
Пак понечил да седне на обичайното си място и едно гласче прошепнало:
– Защо всеки път сядаш по средата на дивана? Какъв е този навик? Защо не пробваш да седнеш малко наляво?
– Оооо, не, не, стой си там, на твоето място. Седни си по средата. Там ти е най-добре!
Човекът започнал да се оглежда. Учудил се, нали живеел сам. Ами чии са тия гласове тогава?
Да, това били неговите вътрешни гласове. Съзнанието му го държало на познатото, на сигурното място. А подсъзнанието му искало някаква промяна. Искало да разчупи познатите стереотипи и навици, изградени с години. Но съзнанието се опитвало по всякакъв начин да го избута надълбоко, че да не може повече да се включва.
И пак:
– Хайде де, толкова ли е трудно? Опитай да седнеш малко надясно. Виж каква ще е гледката оттам, може да видиш нещо различно! – казало подсъзнанието.
– Нееее, в никакъв случай! Стой си тук! Оттук гледката е най-хубава. Виждаш телевизора централно! – настоявало съзнанието.
– Казвам ти само да пробваш, виж как е малко наляво, виж как е малко надясно!
Човекът се замислил и решил, че не му се занимава и не иска повече да слуша вътрешния си диалог. И пак седнал по средата на дивана.
Нищо, че от лявата страна на дивана се виждала прекрасна гледка на планината, а от дясната страна на дивана огнения залез.
Автор: Марияна Шенкова
Няма коментари