По пътя към промяната

26 сеп. По пътя към промяната

Публикувано в 13:53h - Без категория от admin-mariyana-shenkova 0 Коментари

0 Likes

Беше октомври месец на 2013 година. Бях в любовна криза. Приятелка ми го препоръча. Бил добър терапевт и хипнотерапевт. Нали тогава се сещаме за душите си, когато сме в криза. И се обръщаме към духовното. Търсим и пробваме какво ли не, само и само да мине онази болка вляво. Запазих си час за консултация, ей така, да си поговорим. В деня на срещата си записах в телефона на „ноутс” всичко, което исках да коментираме. Пристигнах 15 минути по-рано. Нямах търпение за срещата. Търсих и чаках лек да облекчи душевната болка. Пак прегледах записките си. Явно бях в криза и в работата, и в любовта, и във финансов аспект. Така е, когато не сме щастливи в любовта е без значение колко сме успешни. Няма ли вътрешно щастие, няма щастие и отвън. Нищо външно не може да ни направи щастливи отвътре.

Излезе около 40 – годишен мъж. Изглеждаше много младолик. Покани ме да вляза.
Попита ме какво ме е довело при него и как съм разбрала за него.
Не ми се разказваше, защото се натъжавах и направо му подадох телефона. Прочете нахвърлените от мен мисли на „ноутс”. Погледна ме и каза:
– Разбирам. Има такива моменти. Човек се чувства празен и изгубен. Има различни видове хора. Ти явно си от търсещите. Така е, каквото и да имаш, няма да те задоволи. Ти търсиш духовното. Каквото и материално да притежаваш, то радостта от него ще е за кратко. Няма как да намерим щастие отвън, то е вътре в нас. И няма как някой да те направи щастлива, ако ти не си. Ние не се нуждаем от половинки. Ние трябва да сме цели, за да споделим нашата цялостност с друг партньор.

От този разговор ми се наби фразата: “Аз не искам да съм половин портокал, искам да съм цял портокал.” След това дълго размишлявах. Ами да, така е! Трябва да съм ок със себе си, за да бъда щастлива и с компания.

– Как искаш седнала или легнала? – попита той. Аз го гледах с недоумение. Какво си помислих, няма да ви казвам, сещайте се сами…..
– Как избираш? – попита отново той.
Да, нали лекува с хипноза. Питаше ме как предпочитам да ме хипнотизира.
– Ами…. аз дойдох да поговорим. – казах неуверено аз. Май не искам хипноза …..
– Ние може една година да си говорим, но бавно ще даде резултат. Трябва да се действа. Преживелищната терапия дава резултати много бързо. Научи се да пускаш нещата. Не се вкопчвай в миналото. Да пробваме, нека малко да си починеш.

Не знаех много за хипнозата. Плашещо звучеше. А пък и всеобщо мнение е, че с хипнозата трябва да се внимава. Нали така са ни показвали в разни предавания по телевизията. Че не помниш, когато си под хипноза, че ставаш зомби и правиш каквото ти каже хипнотизаторът. Че мозъкът ти се размътва и няма оправия.

– Ами да пробваме. То по-лошо едва ли ще стане. – казах замислено аз. Легнах на диванчето. Помоли ме да си свия пръстите на ръцете, да гледам палците си, като избера една точка и гледам само нея. (техника за влизане в хипноза). Започна да нарежда:
– Колкото повече гледаш тази точка, толкова повече клепачите ще натежават. Тялото се отпуска, намира удобна поза. Клепачите се затварят. Ръцете и краката се отпускат. Тялото се отпуска. Всички мисли, емоции и чуства, оставяш да преминават свободно през теб, без да се съпротивляваш, без да се вкопчваш, наблюдаваш като страничен наблюдател. – продължаваше той.

Тялото ми се отпусна, но умът ми работеше на пълни обороти. Какви ли не мисли препускаха…… Беше ми много любопитно, а в същото време имаше и доза страх. Не успях да отпусна ума си. Сеанса приключи. Отворих очи. Тялото много добре релаксира, но не бях сигурна дали се получи.
– Трябва ли да виждам някакви неща? Май трябваше да се отпусна повече. Мисля, че не се получи. – изреждах с ококорени от любопитсво очи.
– Няма “трябва”. Станало е от каквото си имала нужда. В най-лошия случай си си починала от ежедневието.

Казах благодаря и бързах да си тръгна. Противоречиви мнения се боричкаха в главата ми. Чувствах се много различно. Хем отричах това, което се случи, хем допусках, че хипнозата е нещо много приятно. Качих се в колата. Бях погълната от мисли и въобще не разбрах как стигнах у дома. Отворих компютъра си и започнах да проучвам за хипнозата. Натъкнах се на сайта на терапевта. Видях, че има курс по основи на хипнозата след седмица. Записах се, много, много ми беше интересно. А и луната ми е в Риби, още от дете имам интерес към невидимото, езотеричното.

Настъпи Денят. Групата на курса беше изцяло женска. Настанихме се на меки и удобни възглавнички на земята. Беше уютно, топло и интересно. Звучеше приятна музика. Всички стояха на местата си. Очаквахме водещия със затаен дъх. Пристигна. Представихме се кой кой е и какво го е накарало да отиде на курса по хипноза.

– Забравете всичко, което знаете за хипнозата. – каза хипнотерапевтът. Всичко, което сте гледали по телевизията. И започна да изрежда какво хипнозата не е. До обяд разказваше и показваше техники за влизане в хипноза, а следобяд практикувахме. Чувстах се много добре, езотериката ми пасваше. Получаваше ми се. Спокойният ми глас действаше много добре на “клиентите ми”. Правих го с голямо желание.

По време на курса бях в много различен свят. Бях в София, а имах чувството, че съм на друга планета – с различни, нови хора, в атмосфера съвсем различна от ежедневната. Толкова много се откъснах, че забравих, че страдам за мъж. Докоснах се до магичното, до Вселенското, до езотеричното – до друга философия за живота. Хареса ми. И така – до пролетта на 2014 година изкарах 3 модула по хипноза. Сприятелих се с две прекрасни жени. Имаше дълги винени нощи по женски. И се оказа много добра терапия. Така поех по нов път. Кризата ме поведе към една коренно различна реалност.