След като вече си постигнал всичко, какво следва?

Къде да търсим отговорите на екзистенциални въпроси, с които много от нас се борят

Дерек винаги е бил дете за пример. Отличен ученик в гимназията, той се премества без усилия в Ivy League* университет. По време на следването си той се запознава с бъдещата си съпруга и сключва брак скоро след дипломирането. Работейки няколко години във водеща консултантска фирма, Дерек решава да завърши и MBA в топ бизнес училище. След това той се присъедява към голяма инвестиционна банка на Уолстрийт, където става съдружник за рекордно кратко време. Докато се изкачва по корпоративната стълбица, той става горд баща на три дъщери.

Дерек винаги изглежда много фокусиран, както в работата, така и у дома. Въпреки че не го изразява ясно, основната му цел в живота е да бъде отличен корпоративен служител. Нещата обаче се променят, когато най-малката му дъщеря заминава за колеж. След тази случка изведнъж го обвзема чувство на празнота и усещане за безцелност. От досегашната му увереност и целеустременост няма и следа. Дълбоко в себе си той усеща, че са му останали малко неща, за които има смисъл да живее. Поглеждайки назад, той осъзнава, че не е оползотворил напълно времето с децата си, тъй като работата му е отнемала твърде много време. Освен това той осъзнава, че е твърде отдалечен и от жена си. Накратко, изпълнил биологичната си съдба, Дерек се озовал носен от течението и без посока.

Дерек не е единствения, който достига етап в живота си, когато е важно отново да намериш смисъла. Това е тема, която тревожи много хора. Семействата, чийто деца поемат своя път, трябва да хвърлят нов, свеж поглед върху живота си – включително и брака им – и не винаги харесват това, което виждат и осъзнават.

Смисълът на живота е живот със смисъл

Както Фьодор Достоевски пише: „Тайната на човешкото съществуване се състои не просто в това да останеш жив, а в това да намериш нещо, за което да живееш“. С други думи, целта на живота е живот на целта. Ако знаем защо сме тук, ако имаме причина за съществуването си – ние се чувстваме по-свързани, по-живи. По-голямата цел е свързана с по-положителна гледна точка към живота, по-голямо щастие, повече удовлетворение и по-голямо самочувствие. Нашето психологическо състояние може също да повлияе на способността ни да се борим с болести. Чувството за цел може да служи и като буфер срещу промените, които настъпват с възрастта. Възрастните хора, които работят за постигане на значими цели, могат да остаряват по-щастливи.

И обратно, липсата на цел може да ни направи уязвими към депресия, тревожност, различни зависимости и пороци. Липсата на цел може да доведе до брачна криза. Затова е важно постоянно да си задаваме въпросите: Кой съм аз? Защо съм тук? За какво е животът? Какъв е смисълът на моя живот?

Отвъд биологичните императиви

От еволюционна гледна точка основната цел на живота е продължаването на живота. Биологична програма за оцеляване и възпроизводство поема сложните жизнени цикли, в които смъртта е голямото изравняване. Но след като предадем гените си на следващото поколение, възниква екзистенциалният въпрос: Какво следва?

Може да се каже, че този въпрос ни преследва повече от всякога, тъй като сега живеем много по-дълго. Ние не сме като тихоокеанската сьомга, която плува нагоре по течението, за да хвърли хайвера си, само за да умре веднага след това. Както показва примерът на Дерек, животът на Homo sapiens не е толкова праволинеен. Удължаването на продължителността на живота всъщност увеличава и екзистенциалния ни вакуум (празнота).

В своята Никомахова етика Аристотел твърди, че за оптимално благополучие трябва да правим разлика между хедония и евдамония. Хедония се отнася до онези субективни потребности, чието удовлетворяване води до моментно удоволствие. За разлика от това евдамония е по-обективно състояние на благополучие, състояние на живот, който е изживян добре. Според Аристотел благополучието е много повече от моментни удоволствия. За да постигнем истинско щастие и благополучие, трябва да осъществим своя потенциал и да гарантираме, че животът ни е заслужавал. Съзнателността започва с разбирането за това кои сме и как се вписваме в нашия свят.

Поемане на отговорност за живота ни

В миналото много хора намират смисъл и утеха в религията. Но тъй като ролята й в съвременното общество намалява, става все по-трудно да се намери отговор на екзестенциaлния въпрос защо сме тук. Това не означава, че трябва да избягваме въпроса за съществуването.

Психиатърът и преживелият холокост Виктор Франкъл, отбелязва чрез собствения си опит в концлагер, че затворниците с най-голям шанс за оцеляване не са най-физически годните, а тези с най-силната вяра. Той забелязва, че след като затворник изгуби надежда, той или тя са обречени. Способността да намират смисъл поддържа тези, които оцеляват. В книгата си „Воля за смисъл“ Франкъл твърди, че животът няма смисъл, освен ако активно не създаваме екзистенциална цел. По този начин, освен биологичния ни императив, основният ни стремеж в живота е откриването и преследването на това, което ние лично намираме за смислено.

От екзистенциална гледна точка, депресивните реакции на Дерек не само го правят по-наясно със смъртността му, но и го предизвикват да се измъкне от самоналожената усмирителна риза. Той трябва да осъзнае, че ние не сме просто продукт на наследствеността и околната среда. Притежаваме и способността да вземаме решения – да поемаме отговорност за собствения си живот.

Сега, когато децата му са независими, Дерек трябва да преоткрие чувството за стойност и цел. В тази ситуация би било добре да се замисли върху миналото, настоящето и бъдещето. Да търси активно какво е това, което движи вътрешното му аз. В крайна сметка, ако той не знае кой е, никога няма да намери отговори. Гледайки напред, той трябва да се съсредоточи върху това, което обича. Той трябва да развие знания и умения в услуга на това, което ще го накара да се почувства жив в дългосрочен план.

Разширяване на стремежа ни за смисъл

За Аристотел и Франкъл най-важното в живота е целта. И тази нужда от цел става още по-актуална, когато пенсионната възраст е близо – когато вече не можем да разчитаме на редовна работа, която да ни дава ежедневната структура. Ако въпросът за целта не бъде отговорен, животът ще остане повърхностен и празен, дори и да е изпълнен с материално изобилие.

Хората със силно изразено чувство за цел, които могат да намерят нови начини за постигане на смисъл, имат и рецептата за успешно стареене. Това идва с ключовото прозрение: Целта на живота е да живееш за другите. Общуването със света, загубата на себе си в това, което не сме ние, може да създаде страхотно чувство на удовлетворение. Изхождайки от това, намираме още едно отношение от значение – симбиотичната връзка между личното благополучие и колективното благосъстояние на човечеството и това на планетата.

По този начин, след като свършим всичко и сме имали всичко, е време да се запитаме как да приведем факторите, които насърчават нашето индивидуално благосъстояние, с тези, които улесняват благосъстоянието на колективно или глобално ниво. Както казва южноафриканският активист за права и носител на Нобеловата награда за мир Дезмонд Туту, „Моята човечност е обвързана с вашата, защото само ние можем да бъдем хора заедно.“

*терминът Ivy League обикновено се използва отвъд спортния контекст и се отнася до осем американски университета като група от елитни колежи с конотации на академични постижения, избирателност при приемане и социален елитаризъм. Нейните членове по азбучен ред са Brown University, Columbia University, Cornell University, Dartmouth College, Harvard University, the University of Pennsylvania, Princeton University, and Yale University Wikipedia 

Източник: INSEAD 

Няма коментари

Напиши коментар